Шофиране след употреба на наркотици

Какво означава „наркотици“ според закона?

Законът точно изброява кои вещества се считат за наркотични. Това означава, че ако дадено вещество не попада в списъка или не е признато за негов аналог, то не се третира като наркотик по смисъла на закона. Тази яснота е особено важна, когато говорим за т.нар. „дизайнерски наркотици“ – нови синтетични субстанции, чиито състав често още не е проучен и съответно не са включени в законодателството.

Кои вещества са класифицирани като наркотични?

Законът разграничава три основни групи наркотични вещества:

  1. Високорискови, забранени за медицинска употреба – Примери са канабис, LSD, амфетамини, псилоцибин и други.
  2. Високорискови, разрешени за медицинска употреба – Например кодеин (в някои сиропи за кашлица) и бензодиазепини като диазепам.
  3. Рискови, разрешени за употреба – Като алпразолам (известен в лекарства като Ксанакс).

Затова е напълно възможно човек да е приел медикамент, съдържащ наркотични вещества, без изобщо да подозира. Такъв случай е описан и в материала „Тротинетки и опиати. Случай от кантората“.

Какво точно наказва законът?

Наказателният кодекс наказва шофирането след „употреба на наркотични вещества или техни аналози“. Проблемът е, че изразът „след употреба“ е неясен – не посочва колко време след приема се счита, че нарушението е налице. А тъй като самата употреба на наркотици не е забранена (ако е лична и не е свързана с разпространение), това поставя редица проблеми при тълкуване и прилагане на закона.

Идеята на нормата е да предпази обществото от шофьори, които са под въздействие и не могат да реагират адекватно. Но техническите тестове, които засичат следи от наркотици, могат да дадат положителен резултат дълго след като ефектът на веществото е отминал. Това е причината мнозина юристи да настояват да се криминализира шофирането под въздействие, а не просто след употреба.

Кога шофирането след употреба на наркотици е престъпление?

Според сегашния закон – винаги. Не са определени минимални граници на съдържание на веществото, които да правят разлика между безопасна и опасна концентрация. Това се оставя на тестовете, които пътните полицаи използват. В България това са Dräger DrugCheck 3000 и Dräger DrugTest 5000, които засичат вещества при следните стойности:

  • Амфетамини – 50 ng/mL
  • Метаамфетамини – 35 ng/mL
  • Кокаин – 20 ng/mL
  • Опиати (морфин) – 20 ng/mL
  • THC (марихуана) – 5 ng/mL
  • Бензодиазепини – 15 ng/mL
  • Метадон – 20 ng/mL

Но резултатите зависят от множество фактори – телесно тегло, метаболизъм, честота на употреба и др. Тоест, не е възможно да се определи универсално правило като „две цигари марихуана водят до положителен тест“.

Съдебната практика понякога приема, че при концентрации над т.нар. „нормална еднократна доза“, наркотикът е приет в последните 12 часа. Но наркотичните вещества се задържат в организма много по-дълго от алкохола – до 3–4 дни в урината и поне 24–36 часа в кръвта и слюнката, дори при еднократен прием.

Как се извършва проверка?

Полицията тества шофьорите най-често при рутинни проверки, дори и без външни признаци за употреба – което не винаги е правно оправдано. При положителен полеви тест, водачът се отвежда за медицински изследвания – взимат се две кръвни проби и една урина. В населените места тестовете трябва да се направят до 45 минути след задържането, а извън тях – до 2 часа.

Пробите трябва да се събират и съхраняват според строги медицински правила. Нарушения в процедурата могат да направят резултатите невалидни.

Какви са наказанията?

Наказанията за шофиране след употреба на наркотици са няколко и се прилагат едновременно:

  1. Лишаване от свобода (от 1 до 3 години);
  2. Лишаване от право да се управлява МПС;
  3. Прекратяване на регистрацията на автомобила (от 6 месеца до 1 година);
  4. Глоба между 500 и 1500 лв.

След промените в Наказателния кодекс от 2017 г., не е възможно заместване на наказателната отговорност с административна глоба. Тоест, винаги се образува наказателно дело.

Как може да се защитите?

Обичайно се постига споразумение с прокуратурата и при чисто съдебно минало присъдата е условна. Но има две основни линии на защита:

  1. Употреба преди по-дълъг период от време – Ако наркотикът е приет 2–3 дни преди шофирането, ефектът вече е изчезнал. Важно е това да се заяви още при първоначалната проверка.
  2. Медикаменти по предписание – Ако водачът е приел лекарства, съдържащи наркотични вещества по лекарска препоръка, това също е защитна линия. Трябва обаче да е отбелязано в протокола какъв медикамент се е приемал и кой го е изписал.

В заключение

  • Спазени ли са процедурите при взимане и съхранение на пробите;
  • Кога е настъпила употребата;
  • Има ли доказателства за това, че водачът е бил под действащото влияние на веществото;
  • Знаел ли е, че приема наркотик – защото отговорността е само при умишлено деяние.